РОМИТЕ - ЧАСТ ОТ ИКОНОМИЧЕСКОТО БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРИЯ?

Ромската общност страда от грешките на държавната политика

Лъчезар Богданов

През 2006 г. направихме опит (Интеграция на ромите: необходими реформи и икономически ефекти, Институт Отворено общество, 2006; http://www.osi.bg/cyeds/downloads/OSI_Cost_of_Roma_Inclusion_Report.pdf) да измерим какво би се случило в българската икономика, ако ромите се интегрират в нея. Ето част от изводите:

1. позитивен ефект за следващите 10 години от 12-30 млрд. лева;
2. около 1.5 процентни пункта по-висок икономически растеж годишно;
3. около 1600 долара годишно по-висок БВП на човек от населението към 2025 г.

Това беше рядък (ако не и единствен) опит да се измерват „ползи” от интеграцията на ромите. Традиционният възглед е да се мерят „разходи” за интеграция – а това предполага, че ромите са по необходимост „проблем” или „бреме”. По подобен начин се описваха и сблъсъците отпреди няколко седмици в „ромските” квартали. Донякъде интуитивно е в такива ситуации да се търсят

причините за етническите напрежения
Тъй като в момента България се възприема като държава с относително приемлива система за зачитане на основните човешки права, то това аргументира твърдението, че етносът мнозинство не потиска и дискриминира чрез публичните институции етноса малцинство (т.е. ромите). Ако това е така обаче, излиза, че мнозинството обикновено „реагира” на действията на ромите (малцинството). Тази презумпция за вина води до две политики – или на „твърда ръка” (поддържани от расистки и националистически партии) или на „защита на онеправданите” (тезата на защитниците на човешки права в различните неправителствени организации). Защитата на ромската „кауза” от своя страна търси някакви „обективни” причини за тяхното поведение – най-често бедност, лоши условия и третиране от държавата, лошо образование. Тя приема, че ромите правят „нередни” неща, но се опитва да ги оправдае с фактори, независещи от самите роми и подлежащи на промяна с държавна политика. Това търсене ще е трудно. По думите на известния изследовател на проблемите на развиващите се страни и бедността Питър Бауър „бедността може да има хиляди причини, но богатството има само една”. С други думи, вместо да се търси рационализация на статуквото чрез вглеждане в миналото, може би е по-полезно да се направи опит за действие, насочен към бъдещето.
Простото измерение на неинтегрираността на ромите е съществуването на гетата; по-съществено е състоянието им на група, която се възприема или като бенефициент на социални помощи, или като незачитаща чуждата собственост (т.е. група от крадци). Следователно най-директното измерение на икономическата интеграция на ромите е да ги превърне (в голяма степен част от ромите и в момента са интегрирани в стопанския живот) в създаваща богатство група – а не просто „консумираща”, каквото е преобладаващото мнение към момента. Това, което ще създаде най-силна подкрепа за интеграцията, е бързо

нарастващата нужда от работна ръка
Безработицата средно за страната изглежда висока – 7.3% (макар и не толкова на фона на стагниращите икономики на Германия и Франция например), но в най-динамичните области тя е близка до нула. Същевременно Европа като цяло страда от ниско ниво на икономическа активност – с други думи, по-малък дял от хората в трудоспособна възраст работят. В България в момента този дял е около 60%, а Лисабонската стратегия се „цели” в 70%. Очевидно е, че неучастващите на пазара на труда роми са значим потенциал за разширяване на заетостта – а оттам и на увеличаване на дохода. Трябва да се променят обаче две неща – стимулите за неучастие на пазара на труда и образованието на ромите. Впрочем решенията биха дали позитивен ефект върху всички в страната – но като че ли в момента ромската общност страда най-много от

грешките в държавните политики
Системата на социално подпомагане към момента е основна пречка за интеграцията на ромите в икономическия живот и процеса на създаване на добавена стойност. При ниска квалификация и липса на опит навлизането на пазара на труда обикновено става при ниско заплащане (т.е. по-ниско от средното). В същото време програмите за субсидирана заетост и останалите социални плащания могат да генерират подобен по размер доход при значително по-малко усилия. Социалните помощи са силно зависими от размера на домакинството. При значително по-високата раждаемост ромите са “облагодетелствани” от системата. В този смисъл моделът създава стимули за раждаемост, а децата могат да се разглеждат като източник на доход от помощи. Например семейство с четири деца може да получи помощи и трансфери, равни на доходите на двама работещи родители при заплата от около 70-80% от средната за страната. Относително “щедрите” помощи, на фона на алтернативата за навлизане на пазара на труда, създават дългосрочна нагласа за зависимост. Това е така, защото социалните помощи са почти изцяло базирани на размера на домакинството. Същевременно при размери на помощите, близки или надхвърлящи в определени случаи маргиналната производителност на възрастните в домакинството при настоящите условия на пазара на труда, голям дял от бенефициентите остават икономически неактивни, възползвайки се от алтернативата да получават доход директно от държавата.
Високото облагане също намалява стимулите за труд. При равни други условия, колкото по-високо е облагането на труда, толкова по-висока е дългосрочната безработица (освен ако данъците не се поемат изцяло от работещите) и по-малки са предлагането на труд, изработените часове и коефициентът на заетост. Това се отнася с особена сила за маргиналните групи в обществото (младежи, възрастни, жени, малцинства, хора без опит и образование). Подобряването на

достъпа до образование
на ромите не е проблем само на самите роми. Множество международни изследвания доказват силната връзка между образованието на работната сила и икономическия растеж. Основен проблем, разкрит чрез различни източници, е, че значим дял от ромските деца не се записват или рано отпадат от образователната система. Но дори записаните и посещаващите занятия ромски деца твърде вероятно получават по-ниско от средното качество образователна услуга. И макар системата на висше образование да изглежда достатъчно отворена към всички етнически групи, лошото ниво на средно образование се превръща в практическа бариера за огромното мнозинство от ромите. От една страна, държавата може пряко да въздейства върху икономическите стимули чрез обвързване на получаването на социални помощи с посещаването на училище от децата и постигането на определени резултати от тях. Така децата ще генерират доход за домакинството само ако учат; в момента те не само увеличават социалните плащания от държавата към домакинството, но ако не посещават училище, често и работят. За училищата стимулите също трябва да се изменят. Те трябва както да мотивират записването на ромски деца (а и изобщо на ученици), така и да гарантират високо качество на образователната услуга. За да се стимулира действителното предлагане на образователна услуга, а не само формално посещаване, финансирането трябва да е обвързано с постигането на определени резултати. Накрая трябва да отчетем и индивидуалните стимули на отделните преподаватели. Ако заплащането им зависи от постиженията на техните ученици, това се превръща в инструмент за лична мотивация да се дават знания на всички деца, включително и на ромите. Всичко това не може да се случи за месеци – и затова рядко привлича интереса на политиците. Но „бързите” решения – субсидирани държавни жилища, повече помощи, запълване на дупки в определени квартали или разрешения за гледане на животни и минаване на каруци – в действителност пазят статуквото на гърба на данъкоплатеца.

Акценти:
Ако ромите се интегрират в българската икономика, растежът ще се увеличи с 1.5 процентни пункта.
Системата на социално подпомагане е основна пречка за интеграцията на ромите в икономическия живот.
Семейство с четири деца може да получи помощи и трансфери, равни на доходите на двама работещи родители при заплата от около 70-80% от средната за страната.
Подобряването на достъпа до образование на ромите не е проблем само на самите роми.
Високото облагане намалява особено силно стимулите за труд на маргиналните групи в обществото.

„Бързите” решения – субсидирани държавни жилища, повече помощи, запълване на дупки в определени квартали или разрешения за гледане на животни и минаване на каруци – запазват статуквото на гърба на данъкоплатеца.

Статията е взета от Списание Business Magazine, брой 7 / Септември 2007 г., с разрешението на издателя.

Коментари