Роми и неграмотни ще ни провалят - Кольо Колев

В момента България се развива добре, защото висококвалифицираните хора намериха своето място. Но това може бързо да се промени, ако продължи да се увеличава броят на хората без никакво образование. Всеки втори безработен циганин не е ходил на училище, 42% са с осми клас. А прогнозите сочат, че след 25 години 40 на сто от младите у нас ще бъдат роми. Не само циганите са проблем - след четвърт век около 25% от младите няма да имат никаква квалификация. За този феномен искаме да ударим камбаната.

74% от българите в момента са в частния сектор, 26% - в държавния. Това означава, че в чисто икономически смисъл преходът е свършил. Друг е въпросът какво се случва в главите на хората. В началото на демокрацията се носеше розовият балон, че всички едва ли не ще спечелят след промените. В България обаче има губещи и те изпитват носталгия към стария строй. Не могат да оцеляват в пазарните условия и за тях вестта, че преходът е свършил, звучи като чудовищна псувня. Не всички, които изпитват носталгия към комунизма, обаче са неудачници. Една част от тези 37% просто не искат да приемат, че днес някои хора стоят над тях. В социализма всички бяхме равни, докато днес има много поводи за открита завист. Оттам идва тази изкривена носталгия по социализма и обществото ни още дълги години ще се тресе от тези процеси - на невъзможността да приемеш, че хората над теб са заслужили високото си място. Хубавото е, че младата генерация няма подобни предразсъдъци и вярва, че с много труд всеки може да успее. Да стане поне "средна класа", макар че с това понятие много се спекулира. В бедното общество тези хора са бедни, в богатото - много заможни. Ние изследваме потреблението на хората, защото има огромно разминаване между това, което хората реално потребяват, и тяхната самооценка. Оформихме група "богати", които са ходили на море - у нас или в чужбина, през този сезон, пълнят си резервоара догоре на бензиностанцията, плащат по 100 лв. телефон и т.н. И 50% от тези хора не се определят дори като относително заможни. Най-важното обаче е, че е намаляла крайната мизерия. Хората, които се ограничават дори от сапун и шампоан, са със 7 пъти по-малко. Преди в тази група попадаха 14%, то сега там са по-малко от 2%. Като цяло групата на бедните е намаляла 2,5 пъти и това е най-слънчевата новина. Другата хубава вест е, че 5 пъти се е увеличила групата на българите с много добро икономическо положение. Освен това вече над половината от хората живеят над нивото на притеснения за нормалния живот - отопление, храна, дрехи, обувки. Преди 8 години там попадаха под 20%, сега вече са 53%. Това не значи, че страната е цъфнала и вързала, а че ние вървим добре, а това е една от най-добре пазените тайни в българското общество.

Няма драма с циганите, пречи ни завистта - Юрий Асланов

Проблемът с ромизацията е много пресилен и драматизиран. Този етнос наистина расте с по-висок темп от останалите, но присъствието му остава относително константно. Раждаемостта при ромите надвишава около 2,5 пъти тази при българите. За сметка на това смъртността е по-висока. Жизненият цикъл на ромите е по-кратък, което на първо място се дължи на лошите условия на живот - хигиенни и благоустройствени. На второ място заради бедността - некачествено и непълноценно хранене например. На трето място - за високата смъртност при ромите е виновно и тяхното по-ниско образователно и културно ниво. То води до несистемно полагане на здравни грижи.

Проблемът е драматизиран, защото този обществен рефлекс - да се обясняват страданията на обществото с един етнос, е меко казано, манипулативен. Разбира се, има проблем с ромската интеграция. Но най-големият проблем е бедността на циганите. Най-опасното е, че ромите живеят мизерно и са необразовани, а не - че ще ни превземат след 20 или 50 години.

Що се отнася до това по-добре и по-богато ли живеят днес българите, има няколко интересни тенденции. Българинът твърди, че живее по-лошо от другите, че тази година е бил по-зле от предишните, а в същото време вярва, че ще е три пъти по-добре догодина. Това е постоянен феномен. Не може да се каже, че хората като цяло са доволни от живота, но в същото време са неизтребими оптимисти. Когато говорим за ромския етнос, те пък се оплакват от какво ли не, в същото време са далеч по-щастливи от българите.

А носталгия по социализма изпитват от всички етноси, дори съм учуден от относително ниския дял на призналите се - 37 на сто. Тези хора по-скоро страдат по изгубената си младост. Не хранят обаче илюзии, че комунизмът може или трябва да се върне, което е по-важното. От една страна, хората смятат, че свободата е ценно завоевание, от друга - че хлябът е по-важен от човешките права, защото едва свързват двата края. Нашият основен противник е бедността. И тук не говоря за непреодолимата мизерия, а за чувството на българите, че са по-бедни от другите хора. Това бе едно от негативните последствия от влизането ни в ЕС. Днес например българите много се дразнят на данните за Румъния, Македония или Албания, които постоянно свалят самочувствието ни, карат ни да завиждаме. Всичко това в някаква степен са болести на едно общество, което динамично се променя.

БТА