ROMA DESTINY

Ромите са преживели жестоки гонения през историята си, особено в Европа:

● През Средновековието са се носели слухове, че ромите били продукт от сексуалната връзка на Сатана и една ромска жена. Християните вярвали, че Сатана подготвял конспирация между ковачи, магьосници и жени, за да атакува Църквата. И тъй като много роми били именно ковачи, теорията за конспирацията включвала и тях. Друго поверие гласяло дори, че ромите били тези, които изковали пироните за разпъването на Исус Христос. На това обвинение самите роми отговорили, че всъщност те се опитали да откраднат пироните, които били предназначени за приковаването на Исус на Кръста, но успели да откраднат само един пирон.

● Християнският геноцид срещу магьосниците през Средновековието и Ренесанса бил също насочен срещу ромите. Съдилищата осъждали ромите, пращайки ги в затворите предназначени за магьосниците, често без дори да записват имената им.

● Аусбургският закон позволявал на Християните легално да избиват роми. Междувременно, съдилищата били затворени за роми, които били наранявани от Християни.

● През 1721 г. Император Карл VI (НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДНЕШНА Германия) поръчал пълен геноцид на ромите. „Хайки за роми” били организирани, за да хващат и унищожават ромите. Роми са били затваряни и в затворите на Испания през 1749 г. Те били смятани за заплаха на обществото. След това били опростени през 1763 г. и освободени през 1765 г.

● През 1792 г. 45 роми били измъчвани и екзекутирани за убийството на няколко унгарски жители, които всъщност били живи и дори наблюдавали екзекуцията.

● Вярва се, че почти половината роми в Европа са били поробвани, от 14 век докато ромското робство било забранено през средата на 19 век.

● През 1920-те, по време на Ваймарската република в Германия, ромите са били обект на сериозна дискриминация. На тях им е било забранено да използват парковете или публичните бани. От тях се е изисквало да бъдат регистрирани в полицията, като мнозина са били изпращани в работни лагери „в интерес на държавната сигурност”. Когато Нацистите дошли на власт, ромите продължавали да бъдат гонени под „Нюрембергският закон за опазване на Германската кръв и чест”. През 1937 г. Хайнрих Химлер издал декрет „Битката срещу ромската напаст”, който направил така, че полицейското наблюдение над ромите да се увеличи.

● По време на Нацисткият Холокост, ромите били обявени за „втора класа хора”. През юли 1941 г., нацистите били изструктирани да „избиват всички евреи, роми и умствено болни хора”. Няколко месеца по-късно, Химлер заповядал всички роми да бъдат депортирани в Аушвиц-Биркенау за унищожение. Около 500 000 роми и синти били унищожени в тези лагери. Ромите описват този геноцид с думата: „porrajamos”, което буквално означава „Поглъщането”

● Около 5000 роми оцеляват от Нацистките концентрационни лагери. Те обаче не са облагодетелствани по никакъв начин от каквато и да е част от милионите долари дадени за другите оцелели.

● Омразата и физическото малтретиране на ромите в бившите комунистически държави в източна Европа са били много интензивно. Ромите продължават да бъдат обект на тежка дискриминация в областта на образованието, намирането на работа, здравеопазването и социалните услуги. Те са също така прицелна точка на Нео нацистите и скинхедс. В много случаи правителствата вършат изключително малко за гарантирането дори на най-основните човешки права на ромите.

● Ситуацията в България през последните години е вероятно много добър пример за съдбата на ромите в източна Европа. По време на комунизма, ромската култура беше подтисната от правителството. Ромските вестници, списания и клубове бяха закрити, ромският език – официално забранен. Ситуацията след падането на комунизма дори се влоши. Степента на безработицата всред ромското население е много над средната за страната. Допитване до възрастната част от българското население показва, че дискриминацията и тесногръдието спрямо ромите е широко разспространено в страната ни: 91% от хората вярват, че ромите са предразположени към криминално поведение; 83 % пък смята, че ромите са „мързеливи и неотговорни”. 59% не биха живели в местност, където живеят роми; 94% казват, че не биха се оженили за ром/ромка; 69% не биха имали ром за приятел. Последните два пункта са се увеличили с 5% спрямо 1992 г.

● Ситуацията в Сърбия е особено критична. През 1990-те, много сръбски православни, каолически и мюсюлмански религиозни групи подхранват расова и религиозна омраза като средство за промотиране на собственият си статут. Ромите там нямат абсолютно никаква връзка с която и да е от политическо-религиозните групи и биват атакувани от всички. Нео нацистки скинхед улични групи стават особено активни още през средата на 1997 г. Често стават побоища и убийства на ромски мъже, жени и деца. Драган Станкович, председател на ромското общество в Белград казва: „ Дискриминацията започва веднага щом децата ни стъпят в училище. Ромските деца винаги биват поставени на последните чинове или биват изпращани в специални класове. Много биват изгонвани от училище. Често децата биват подигравани и обиждани от другите деца и от учителите. Младите хора не могат да си намерят работа и оплакванията ни пред полицията са безрезултатни. Ние винаги сме живели като второкласни граждани”.

● Ромите в Косово може би са най-опресирани от всички. Изглежда, че там те са мразени както от Албанско-мюсюлманското мнозинство, така и от сръбско-християнското малцинство. Според информация на анти-култовият Уеб Сайт: „http://www.kelebekler.com/”, ромите са поне 10% от населението в Косово и въпреки това, изглежда като че ли тях ги няма изобщо, като дори не са включени в броя на населението.

● Комисията по сигурност и сътрудничесто в Европа описва ромите като: най-бедният, най-болният, най-малко образованият и най-дискриминираният сектор в обществото”.

● През май 1997 г. Президентът Клинтън реши да не назначи повторно ромският представител в щатския съвет на холокоста. В крайна сметка, многото стотици хиляди роми, които са били унищожени по време на Холокоста са били убити два пъти: веднъж от Нацистите чрез отровен газ и втори пъ от следващите поколения на запад, които са позволили на паметта на жертвите да изпадне в забвение.

Смята се, че има около 12 милиона роми по света. Невъзможоно е да се пресметне с точност това население, понеже много правителства не записват ромите в своите списъци. Също така, много роми скриват етническият си произход поради страх от дискриминация.



				Начало >> История >> Ромското гонение в Европа
				РОМСКОТО ГОНЕНИЕ В ЕВРОПА Ромите са преживели жестоки гонения през историята си, особено в Европа: ● През Средновековието са се носели слухове, че ромите били продукт от сексуалната връзка на Сатана и една ромска жена. Християните вярвали, че Сатана подготвял конспирация между ковачи, магьосници и жени, за да атакува Църквата. И тъй като много роми били именно ковачи, теорията за конспирацията включвала и тях. Друго поверие гласяло дори, че ромите били тези, които изковали пироните за разпъването на Исус Христос. На това обвинение самите роми отговорили, че всъщност те се опитали да откраднат пироните, които били предназначени за приковаването на Исус на Кръста, но успели да откраднат само един пирон. ● Християнският геноцид срещу магьосниците през Средновековието и Ренесанса бил също насочен срещу ромите. Съдилищата осъждали ромите, пращайки ги в затворите предназначени за магьосниците, често без дори да записват имената им. ● Аусбургският закон позволявал на Християните легално да избиват роми. Междувременно, съдилищата били затворени за роми, които били наранявани от Християни. ● През 1721 г. Император Карл VI (НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДНЕШНА Германия) поръчал пълен геноцид на ромите. „Хайки за роми” били организирани, за да хващат и унищожават ромите. Роми са били затваряни и в затворите на Испания през 1749 г. Те били смятани за заплаха на обществото. След това били опростени през 1763 г. и освободени през 1765 г. ● През 1792 г. 45 роми били измъчвани и екзекутирани за убийството на няколко унгарски жители, които всъщност били живи и дори наблюдавали екзекуцията. ● Вярва се, че почти половината роми в Европа са били поробвани, от 14 век докато ромското робство било забранено през средата на 19 век. ● През 1920-те, по време на Ваймарската република в Германия, ромите са били обект на сериозна дискриминация. На тях им е било забранено да използват парковете или публичните бани. От тях се е изисквало да бъдат регистрирани в полицията, като мнозина са били изпращани в работни лагери „в интерес на държавната сигурност”. Когато Нацистите дошли на власт, ромите продължавали да бъдат гонени под „Нюрембергският закон за опазване на Германската кръв и чест”. През 1937 г. Хайнрих Химлер издал декрет „Битката срещу ромската напаст”, който направил така, че полицейското наблюдение над ромите да се увеличи. ● По време на Нацисткият Холокост, ромите били обявени за „втора класа хора”. През юли 1941 г., нацистите били изструктирани да „избиват всички евреи, роми и умствено болни хора”. Няколко месеца по-късно, Химлер заповядал всички роми да бъдат депортирани в Аушвиц-Биркенау за унищожение. Около 500 000 роми и синти били унищожени в тези лагери. Ромите описват този геноцид с думата: „porrajamos”, което буквално означава „Поглъщането” ● Около 5000 роми оцеляват от Нацистките концентрационни лагери. Те обаче не са облагодетелствани по никакъв начин от каквато и да е част от милионите долари дадени за другите оцелели. ● Омразата и физическото малтретиране на ромите в бившите комунистически държави в източна Европа са били много интензивно. Ромите продължават да бъдат обект на тежка дискриминация в областта на образованието, намирането на работа, здравеопазването и социалните услуги. Те са също така прицелна точка на Нео нацистите и скинхедс. В много случаи правителствата вършат изключително малко за гарантирането дори на най-основните човешки права на ромите. ● Ситуацията в България през последните години е вероятно много добър пример за съдбата на ромите в източна Европа. По време на комунизма, ромската култура беше подтисната от правителството. Ромските вестници, списания и клубове бяха закрити, ромският език – официално забранен. Ситуацията след падането на комунизма дори се влоши. Степента на безработицата всред ромското население е много над средната за страната. Допитване до възрастната част от българското население показва, че дискриминацията и тесногръдието спрямо ромите е широко разспространено в страната ни: 91% от хората вярват, че ромите са предразположени към криминално поведение; 83 % пък смята, че ромите са „мързеливи и неотговорни”. 59% не биха живели в местност, където живеят роми; 94% казват, че не биха се оженили за ром/ромка; 69% не биха имали ром за приятел. Последните два пункта са се увеличили с 5% спрямо 1992 г. ● Ситуацията е подобна и в Румъния. ● Ситуацията в Сърбия е особено критична. През 1990-те, много сръбски православни, каолически и мюсюлмански религиозни групи подхранват расова и религиозна омраза като средство за промотиране на собственият си статут. Ромите там нямат абсолютно никаква връзка с която и да е от политическо-религиозните групи и биват атакувани от всички. Нео нацистки скинхед улични групи стават особено активни още през средата на 1997 г. Често стават побоища и убийства на ромски мъже, жени и деца. Драган Станкович, председател на ромското общество в Белград казва: „ Дискриминацията започва веднага щом децата ни стъпят в училище. Ромските деца винаги биват поставени на последните чинове или биват изпращани в специални класове. Много биват изгонвани от училище. Често децата биват подигравани и обиждани от другите деца и от учителите. Младите хора не могат да си намерят работа и оплакванията ни пред полицията са безрезултатни. Ние винаги сме живели като второкласни граждани”. ● Ромите в Косово може би са най-опресирани от всички. Изглежда, че там те са мразени както от Албанско-мюсюлманското мнозинство, така и от сръбско-християнското малцинство. Според информация на анти-култовият Уеб Сайт: „http://www.kelebekler.com/”, ромите са поне 10% от населението в Косово и въпреки това, изглежда като че ли тях ги няма изобщо, като дори не са включени в броя на населението. ● Комисията по сигурност и сътрудничесто в Европа описва ромите като: най-бедният, най-болният, най-малко образованият и най-дискриминираният сектор в обществото”. ● През май 1997 г. Президентът Клинтън реши да не назначи повторно ромският представител в щатския съвет на холокоста. В крайна сметка, многото стотици хиляди роми, които са били унищожени по време на Холокоста са били убити два пъти: веднъж от Нацистите чрез отровен газ и втори пъ от следващите поколения на запад, които са позволили на паметта на жертвите да изпадне в забвение. Смята се, че има около 12 милиона роми по света. Невъзможоно е да се пресметне с точност това население, понеже много правителства не записват ромите в своите списъци. Също така, много роми скриват етническият си произход поради страх от дискриминация.