Вече четири десетилетия българският народ живее с накъсаните, сякаш ранени и тръпнещи от напрежение (така ги нарича Тончо Жечев) стихове на поета с високо чело и сериозно лице. Те са влезли в нашите представи морални максими, някои са се превърнали в афоризми и поговорки, станали са част от онези общи неща, които правят от един народ морално общност.

Къде тогава се губи нишката на доброто, на хуманността и чувството за родова принадлежност? Има такъв мит и от векове са му подвластни хората... Защото стара като света е истината, че в началото на всичко е хармонията. Преди да се появи човекът, природата била природно естествена, светът не бил нито красив, нито грозен, нито лош, нито добър, нито тъжен, нито смешен, нито правилен, нито грешен. Но човекът дошъл и започнал да отсъжда – изградил си юрисдикция, съставил за по-сигурно и неписан морален кодекс, пък надраскал и чертите и резките на естетическата си скала.

От библейски времена до днес човекът не е станал по-добър. Какво е станало с нравствено-ценностната скала на човечеството?

Да вземем за пример нас, българите – народ с история, богата култура, известен със своето гостоприемство и добродетелност. Това са асоциации на думата българин.

Посочете обаче асоциации на думата ром: Мързелив. Мръсен. Необразован. Обречен. Втора ръка човек.

А колко добре би било да изброим: Перспективен. Ценен. С потенциал. Източник на ползи за цялото общество...

Защо е така? Знаем старата истина, че за да получим добър отговор, трябва да зададем правилно въпроса. Неправилно зададеният въпрос влече след себе си още по-неправилен отговор. Такъв е и случаят с въпроса за политиката към ромите. Той много често е задаван неправилно и звучи горе-долу така: как да се интегрират ромите? Този основен въпрос придобива различни измерения: как да ги отучим от маргиналния им начин на живот; докога те ще крадат и ще мързелуват; как да ги принудим да пращат децата си на училище; как да спрем високата им раждаемост?

За да получим правилните отговори, трябва и правилно да зададем въпросите. А за тази цел е важно да се смени изходната позиция, на базата на която възникват всички тези въпроси - че ромите са маргинална група, неспособна и нежелаеща да се интегрира. А изходната позиция в конкретния случай е възприемането на ромите не като "нормална" като всички останали общност, а като общност, която е изначално и тотално маргинализирана в обществото. Това е за жалост виждането на преобладаващата част от българското общество, това е публичният й образ в медиите, това е основата на държавната политика.

Трябва първо да се запитаме какви са ромите, да се заинтересуваме от тях и ясно и недвусмислено да кажем, че ромите не са маргинална група и не трябва да се подхожда по този начин към тях. Този подход де факто ги сегрегира от обществото и предварително ги обрича да останат в така очертаното "гето", в границите на което пък се търсят решения на проблемите. Вярно е, че както и при всички останали народи, и сред ромите има прослойка, която не се е социализирала (частично или някъде почти напълно). И сред ромите има, разбира се, десоциализирали се слоеве - хора, ровещи в боклуците и просещи по улиците. Това за жалост е доминиращата представа в обществото за ромите. Но това не са ромите, а само част от тях. Може би отклоненията от общоприетите норми сред ромите да са процентно по-високи, отколкото при други общности, но в никакъв случай те не са определящи цялото.

Защото проблемът далеч надскача пределите на гетото. От 90-те години насам т.нар. „ромско движение” успя да уведоми национални правителства и международни институции за нуждите на ромите като етническо малцинство. То постави човешките права на ромите в дневния ред на националната и международната политика. Безбройни резолюции на международни организации като Съвета на Европа, Комисията за човешки права ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество свидетелстват за тези постижения на ромското движение. Човешките права на ромите имат две основни измерения: първо, защитата на правото за равен достъп до възможностите, които всяко общество предлага на всички други граждани. И второ, правото на упражняване на контрол над области на културата, които са присъщи на малцинствата.

Малко от хората познават ромската общност, единици са тази, които задават въпроси, липсва интерес към ромските проблеми. Причините се коренят най-вече в предубедеността на хората, но факт е, че тези проблеми все-повече засягат цялото общество. Полезно би било да опознаем ромите и да се опитаме да им помогнем да изберат градивния, а не лесния път. Защото вече някои от тях са го направили.

Ромската общност (както и всички други) би могла да се раздели на три слоя. Първият слой е ромският елит - колкото и непривично да звучи на фона на общите представи за ромите. Той е доста разнообразен и специфичен - учители, лекари, акушерки, писатели, артисти, музиканти (поне тяхното съществуване никoй не отрича), елитни спортисти, бизнеселит, политически елит, студенти и кандидат-студенти (те са много, но за тях се знае малко). Макрообществото на практика или не знае за съществуването на първата група, или я смята за голямо изключение, защото не се вписва в общата представа за ромите.

През последните няколко години тази група има тенденция да се разширява, макар и с все още бавни темпове. Българският политически елит обаче все още няма цялостно виждане как да интегрира тази прослойка адекватно в институциите. А тя има огромен потенциал.

Втората прослойка е най-широката и би могла да се определи като ромската "средна класа". Преди промените тази прослойка беше във фабриките и предприятията, и на полето, и във фермите, и по строежите. Въпреки по-лошия си образователен статус хората имаха поле за работа, макар и често по-малко квалифицирана. Въпреки че като цяло не бяха на социалното ниво на мнозинството, те бяха част от общата социална структура. При прехода тяхната обществена позиция се промени. След затварянето на заводите тези хора бяха първите изхвърлени на улицата. Едни успяват сега да намерят някаква работа, други - не. Но техният жизнен проект е ясен и целенасочен. Те искат да живеят интегрирано и да бъдат равноправна част от обществото. Някога са били такива и таят надежда, че отново ще бъдат. Или че поне децата им могат да бъдат равноправни участници в обществените процеси. Затова ги пращат в интегрираните училища, когато има такава възможност. Тези хора не живеят в коптори, а в нормални къщи. Друг е въпросът, че липсата на инфраструктура и канализация в махалите създава усещането за мизерия. Тези хора искат да бъдат уважавани от обществото. Тези хора може за останалите да изглеждат като маргинали, но сами не се смятат за такива. А това е най-важното условие за всяка бъдеща държавна политика. Те носят потенциала в себе си и имат нужда някой да им подаде ръка. Много е важно държавната политика към тази прослойка да е такава, че да подкрепя техните стремежи да бъдат интегрална част от обществото, т.е. при една адекватна политика, при едни разумни инвестиции в образованието, те са утрешната средна класа. Няма да тежат на социалните фондове и ще станат данъкоплатци.

Последната прослойка е тази, с която са свързани всички стереотипни представи. Това са хората, които мислят за физическото оцеляване днес.

Това е гетото, което виждаме често, когато телевизията иска да ни покаже "автентична" ромска картина. А такива картини, разбира се, могат да се видят и сред останалото население.

Натъкнах се на изчислението на двама икономисти, според които, ако държавата инвестира в интеграцията около 1 млрд. за следващите десет години, ефектът от това, че на пазара и в производството на благосъстояние ще се включат още хора, ще е близък до този, който очакваме от европейските фондове : 15-20 млрд. лв.

Нов, икономически поглед към "ромския въпрос“ дава нови аргументи за това, че не ромите са проблемът на България, а липсата на интеграцията им. Вместо всяка година да отделят между 280 млн.лв. и 430 млн.лв. за социални помощи, данъкоплатците трябва да поискат от правителството нов проект - такъв, който ще гарантира, че заедно с ромите всички ще живеем по-добре.

Вместо това политиката заплашва да отиде точно в обратната посока. Сегашните мерки за интег­рация на ромите стимулират високата раждаемост, но не и обучението на децата; разпределят социални помощи по начин, който дава на ромите рационалния избор да не работят; минималната заплата е бариера за намирането на работа, защото с ниската си квалификация заетите от гетата не могат да я изработят, т.е. продължаваме да пилеем икономически потенциал. И нещо много важно – никоя правителствена програма няма да успее, докато ние самите не престанем да показваме на децата си, че ромите могат само да бъдат мразени. А ако търсим ползи, тогава стъпките, разбирането и усилията се очакват от нас.

Липсата на интеграция на ромския етнос води след себе си икономически загуби, но и социални последствия за обществото - например размера на ромската престъпност. Социалните ефекти за самите роми също са изключително сериозни. За изминалите 17 години на преход средно три пъти се е увеличил делът на функционално неграмотните роми. Това определя и високите нива на трайна безработица. Правопропорционално расте и престъпността. А всичко това води до стереотипи на расова омраза и етноизолация. Ромите се затварят и изолират в гетата и не желаят да се интегрират, а обществото проявява все по-малко съчувствие и склонност да ги интегрира – оформя се омагьосан кръг. Същевременно е много порочно за ромите да се говори като за еднаква маса хора. Сред ромите се е създал нов, високообразован и активен елит, който може би следващото преброяване вече ще засече на нива около 2-3%.

Образование, трудова заетост, здравеопазване и по-добър живот в ромските квартали са приоритетните области на Десетилетието на ромското включване. Инициативата стартира на 2 февруари 2005 г. с подписването на учредителна декларация от премиерите на България, Унгария, Хърватия, Чехия, Македония, Румъния, Сърбия и Черна гора и Словакия. Техни партньори са Световната банка, институт "Отворено общество“, ЕС, Съветът на Европа, ПРООН и ОССЕ. Целта на инициативата е да координира усилията на правителствата за отстраняване на бедността и пропастта между ромите и останалата част от обществото. Финансирането на плана за действие трябва да дойде от държавните бюджети и всяко от правителствата трябва да се обвърже с програми, които подкрепят приоритетите за развитие на ромските общности.

В България мерките по инициативата трябва да бъдат осъществени в частност от три министерства - на образованието, на здравеопазването и на регионалното развитие и благоустройството. Координацията на изпълнението на плана по десетилетието пък се извършва от Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси и Дирекцията по етнически и демографски въпроси към МС. За първите 16 месеца в България необходимите средства за изпълняване на целите на десетилетието не са отпуснати от държавата. За този период са писани ударно програми. Страната чака пари отвън, а партньорите ги обещават само ако тя задели от бюджета си. Преди присъединяването на България към десетилетието правителството обещава 1 милион лева за основаването на Център за образователна интеграция, който да подпомага деца от малцинствата. Едва половината от тези пари постъпват в центъра, и то 14 месеца след старта на инициативата.

Според изводите на икономистите Лъчезар Богданов от анализаторската компания Industry Watch и Георги Ангелов от институт "Отворено общество“, ако в интеграцията на ромите се инвестира умно, положителният ефект за десет години напред ще е колкото този от очакваните европейски фондове и някъде между 1/3 и 2/3 от това, което България произвежда за година. Става дума за суми от 15 - 30 млрд. лева (виж таблицата "Икономически ефект“). Оценките в изследването са, че за да постигне това, България трябва да вложи в конкретни политики около 1 млрд. лв. за същия период.

Икономистите измерват основните ползи от интеграцията в платените данъци от доходите на работещите роми, печалбата за техните работодатели, стойността на произведените стоки и услуги и спестени разходи за социални помощи.

Ако ромите работеха...

Основният резултат от ниската интеграция е, че голяма част от работоспособните роми - някъде между 40 и 80 на сто, всъщност не работят (официално), а увеличаването на заетостта е ключово за икономическия растеж. Богданов и Ангелов цитират модел на Световната банка, според който при запазване на нивото на заетост България би могла да расте с около 3.5% годишно, докато при плавно нарастване на участието до 70% до 2015 г. - с около 5.2% годишно. Така през 2025 г. годишният доход на човек би бил в единия случай $10 000, а в другия $14 000 (при постоянни цени от 2000 г.). Изчисленията показват, че включването на ромите на пазара на труда би допринесло за 40% от този допълнителен растеж на дохода.

В изследването си двамата икономисти сочат като основна пречка пред трудовата интеграция системата за социално осигуряване.

Неработенето е рационалният избор на ромите, тъй като ако те се възползват от помощите, те най-вероятно биха получавали повече средства, отколкото доходите от собствения си труд.

Социалните помощи сега са безплатни от гледна точка на получателя За него парите падат от небето им. Той не полага никакви усилия, за да ги вземе. Изчислено е, че ако родители в семейство с 4 деца не работят и се възползват от всички възможни социални програми, техният нетен месечен доход ще бъде 470 лв. Ако започнат работа на средната за страната заплата от 350 лв., нетният им доход (след приспадане на данъците и добавяне на детските надбавки) ще бъде 600 лв. Предвид липсата на квалификация, образование и трудов опит на мнозинството от ромите обаче по-реалистичният сценарий би бил да намерят работа за по-ниска зап­лата от 200 - 250 лв. Оказва се, че тогава семейството ще получава с 10% по-малко, отколкото ако родителите останат безработни и разчитат на социални помощи.

Изводът е, че интеграцията на ромите изисква промяна в стимулите им да работят или да учат, а не наливането на допълнителни средства в социалната система и строенето на къщи, твърдят икономистите. Те предлагат обезщетенията за безработица да са по-ниски и техният размер да намалява с течение на времето. Получаването на помощи трябва да е обвързано и с полагането на труд и посещаването на класове за ограмотяване.

Негъвкавият пазар на труда също е пречка пред ромите да започнат работа. Според икономистите минималната работна зап­лата е прекалено висока за труда, който предлагат неквалифицираните работници без опит, каквито са мнозинството роми. Работодателите имат сметка от наемането на работник на минималната работна заплата, като се вземат предвид парите за осигуровки и разходите за наемането му, ако той произвежда труд на стойност поне 250 лв., а това не е по силите на много неквалифицирани работници, твърдят икономистите. Така минималната работна заплата пречи на ромите да намерят работа и да натрупат опит, който впоследствие да им донесе по-висок доход. Георги Ангелов е на мнение, че минималният праг на заплащане трябва да отпадне или поне да не се прилага, когато работодателите наемат хора, които дълго време са били безработни.

Държавата стимулира раждаемост, не и образование

Друг недостатък на системата е, че стимулира раждаемостта, без да насърчава образованието на децата. Така за ромите децата стават двоен източник на доход - от детски надбавки и от детски труд. Родителите практически не са задължени да пращат децата си на училище, за да получават помощи. Има изискване за получаването на помощи родителите да покажат служебна бележка, че децата им ходят на училище. Това обаче се оказва само формалност... По този начин децата не получават образование, израстват на улицата и в ромските гета, където нямат позитивен пример за подражание. В гетото децата виждат, че само престъпниците са успешни. Така порочният кръг на безработица и престъпност се затваря и ромските деца вървят по пътя на родителите си към системата за социално подпомагане.

Според Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет, самите роми имат желание за образователна интеграция. Не повече от 4% от ромите искат децата им да учат в обособени училища, т.е. всички останали предпочитат да пуснат децата си в смесени училища с българчета. Докато от страна на българите има напълно нерационални страхове, като например, че нивото на образованието ще падне. А всъщност много световни изследвания показват, че по никакъв начин успехът в училище на едни деца не е обвързан с успеха на други.“

Как да се случи интеграцията

Има сектори, в които не достига работна ръка, но когато работодателите се обърнат към бюрата по труда и се опитат да наемат някой от записаните безработни, често той не се отзовава на предложението за работа. Дори това да се случи, ромите често не могат да се адаптират към средата. В общия случай самите работодатели не знаят как да ги задържат, защото в "сблъсъка на културите“ очакват ромите сами да преодолеят разликите. Реформата в социалната система трябва да бъде съпътствана и от промени в образователната система, т.е. външната оценка за постиженията на учениците (чрез стандартизиран тест например), на база на която се определя субсидията за училищата, ще стимулират училищните директори не само да записват ромски деца, но и реално да следят за доброто им образование. Същевременно трябва да са безкомпромисни и санкциите срещу родителите, чиито деца не ходят на училище.

Икономистите смятат, че интеграцията изисква и десегрегация на ромските гета - роми да живеят в други квартали и не - роми да се нанасят там. За тази цел обаче държавата трябва да подобри инфраструктурата в гетата. Самите роми ще имат стимул да се грижат по-добре за жилищата си, ако знаят, че са техни. В момента много от ромите живеят в нетрайни постройки на общинска или държавна земя. Решение на проблема е държавата да узакони тези постройки и да даде право върху земята на ромите (и на всички останали, живеещи незаконно на такива терени). Оземляването е свързано с разходи от държавата (заплащане на общинските земи например), но ще даде на представителите на малцинството постоянен адрес и все пак някакви законни активи, което поне на теория може да им даде достъп и до банково кредитиране. Подобрените жилищни условия ще намалят смъртността и разпространението на болести.

Трудно е да се прогнозира какъв ще е ефектът от намаляването или спирането на социалните помощи без реформа в образователната система. Възприемането на социалистически модел за интеграция, който предвижда наливането на още пари в социалната система и въвеждането на квоти за прием на роми в университетите, вероятно ще даде допълнителен тласък на националистически движения.

Казано иначе, интеграцията е възможна. Но не и преди преобладаващата част от обществото да бъде убедена в това.

А какво е мнението на ромите? Вярват ли те в утрешния ден?

В "Столипиново" входовете на блоковете са като оглозгани, дори и тухлите под някогашната мазилка са почнали да се ронят. Повечето апартаменти нямат стъкла, а на тяхно място са заковани изгнили дъски. Мръсната вода от прането се влива в стройните вади от смрадлива, зеленикава течност, която блика от спукани тръби. Част от тях попива в почвата пред блоковете, друга част тече покрай улиците. Единствената разлика в ландшафта на гетото от лятото насам е липсата на лавките между редиците блокове. Те са сринати като част от мерките за борба с хепатита. Само че останките им не са добре изринати и децата се боричка в натрошени тухли и смесица от кал, вар и прах. Възрастна жена със зелена кърпа на главата и златни зъби в устата ми казва, че тук щели да озеленяват и правят "некви" площадки. Но на въпроса "кой" тя повдига рамене и продължава по пътя...

 

Десислава Монева Петкова-Пенева - "Песни за човека или ролята на държавата за интеграцията на ромите в обществото"
Софийски университет „Св.Климент Охридски”
Юридически факултет, Специалност „Право“

Реферат по учебната дисциплина „Държавно регулиране на стопанската дейност”

На тема: „Песни за човека или ролята на държавата за интеграцията на ромите в обществото“

Изготвил:
Десислава Монева Петкова-Пенева,
ІІІ курс, задочно обучение, фак. № 7524

Научен ръководител: доц. Боряна Гагова

м. април, 2007 г.
гр. София

 

Статията е взета с разрешение от Уеб Сайта на Философия, теория и история на държавата и правото. Прочетете реферата тук.

Коментари