КРИЗА В РОМСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ
Един от най-големите проблеми на ромския етнос, имащ пряко отношение към ромската идентичност, с който ромското общество не може да се справи, е неговата субкултура, която е затворена, марганализирана и неинтегрирана в обществото като цяло. Когато говорим за културата на ромския етнос, ние трябва да включим съвкупността от духовните и материални ценности, които ромите са създали в своето историческо развитие. Трябва да видим какво е било тяхното състояние в обществения, стопанския и духовния живот в исторически аспект, т. е. степента и нивото на тяхното историческо развитие като общество. Съществуват различни мнения и твърдения относно произхода на ромите. Но настоящата статия няма да разглежда този въпрос в дълбочина. Аз приемам, че ромите произхождат от Индия и са били голяма каста в обществото със специален статут, свързан с музика, танци и извършване на религиозни ритуали. Днес това го наричат „шоу бизнес”. Те са нямали лидерска йерархия, която да ги обедини и да ги направи истинско общество, както и да им помогне да се интегрират в тогавашното общество. Още тогава ромите са били наречени „свободните хора” или „хората на духа”. Били са вътрешно разделени в различни племенни общности, без да имат цялостен интегритет. Техният начин на живот и съществуване е бил „живот за деня”. Това може да се види и в настоящето.
Когато националното самосъзнание на един етнос е затворено в неговата собствена субкултура и традиция, това го поставя в позиция на оцеляване и номадско съществуване. Ромският начин на живот е бил странен, неразбран и противен на ценностите на християнската култура, която е била в цяла Европа. Затова ромите са били презирани, гонени и убивани (Виж повече за ромското гонение в Европа ТУК). Навсякъде където са отивали, те са живели с номадски манталитет, който ясно разкривал тяхната номадска култура и възглед за живота. Това ясно ги разграничавало от общата култура на държавата, в която пребивавали. Когато една култура е затворена в себе си и има негативно отношение спрямо ценностната система на другите култури, тя не може да се интегрира в обществото. Проблемът на ромския етнос не е криза в неговата идентичност, но е липса на развитие на тази идентичност, което е друг аспект в кризата на националната ни идентичност. Номадският манталитет продължава да влияе негативно в живота на ромите. Едно от основните неща, които всички ние трябва да разберем в национален аспект относно българските роми е, че за да се интегрират, те трябва да променят своя номадски манталитет на живот. Аз вярвам, че ромите трябва да преживеят своето духовно възраждане в контекста на националната ни култура. Първо те трябва да се интегрират в културата на нацията ни, за да може да бъдат интегрирани в обществото като цяло.
За ромите е необходимо в рамките на около 15 години да има национална стратегия и финансиране в областта на образованието. Тази стратегия ще помогне не само ромите да получат някакво интелектуално ниво за интегриране в обществото, но и да се обогатят духовно в контекста на националната ни култура. Според мен интеграцията на ромите няма да стане факт със социални програми, но чрез образователни стратегии. Нека да ви дам пример за подобна стратегия към мюсюлманското население през тоталитарния режим. Те имаха големи образователни привилегии относно приемането им в държавните висши учебни заведения. Всеки университет в страната ни приемаше определен брой младежи и девойки от мюсюлмански произход без приемни изпити или ако имаше такива, те ползваха предимство въпреки успеха и резултата на приемния изпит. Това изгради в този етнос високообразована интелигенция, която интегрира мюсюлманското население във всички сфери на обществото. Нека да си зададем следния въпрос: Имат ли в настоящето ромите интелигенция, която да бъде мост за тяхното интегриране в обществото? Когато липсва интелигенция в даден етнос или в национален аспект, първото нещо, което ще липсва, са духовните и морални ценности. Не случайно в основата на всяко проспериращо общество стои прогресивна интелигенция.
Днес в страната ни има национална криза на лидерството, което е дало отражение и в ромския етнос. Ние виждаме в настоящия исторически преход, че ромското общество е неадекватно към промените, които времето изисква от тях. Главната причина за това е липсата на истински лидери-реформатори сред това общество. Ето защо на преден план изникват такива странни псевдо-лидери като „цар” Киро, Цветелин Кънчев и др., които нямат нищо общо с ценностите на демокрацията. Аз не вярвам в етнически лидери и етнически партии, защото това разрушава националния интегритет. Моят произход е от ромския етнос, но в сърцето и в манталитета си, аз съм патриот. Моята родина е България и всичко, което имам в сърцето си за просперитета на ромите, има отношение към националния интегритет, а не само към етническата общност. Аз вярвам, че националният интегритет е по-важен от правата и свободите на едно или друго етническо малцинство, стига само това да не е за сметка на правата и свободите на човешката личност. Етническите партии затварят етническите общества в тяхната субкултуралност, като ги контролират чрез страх и ги противопоставят едно срещу друго. Такива партии като Атака, ВМРО (представяйки себе си като умерено-националистическа), ДПС, Евро Рома и др., разчленяват нацията ни етнически и не работят за нейния интегритет. Ето защо е необходима нова национална стратегия на политическо ниво, която да обхване цялото ни гражданско общество и да заработи за националния ни интегритет. Партии, които работят за националния интегритет, трябва да отворят своите централи и да привличат образованите ромски младежи и девойки да работят за националната кауза. Ако това стане факт, ние ще видим много ромски общества в различните градове да бъдат интегрирани в обществото.
Аз вярвам във възраждането на ромите в културален аспект чрез издигане на млади таланти във всяка една сфера на културата - поезия, музика, кино, наука, спорт, и др. През вековете ромската култура в много аспекти е била асимилирана от културите на различните народи, през които ромския етнос е минал. Често пъти когато днес говорим за ромска култура, ние не виждаме автентичната ромска култура, но смесицата от различните арабски, сръбско-гръцки и в много малък аспект български елементи, които тя е приела. Моята мечта е да видя роми, които да свирят класическа музика или да пълнят стадионите, свирейки рок музика. Мечтата ми е също да видя ромски младежи, които завладяват сферите на спорта и на науката. Защо трябва да се ограничаваме само в развитието на индивидуалната ни етническа култура, която няма нищо общо с нашата национална идентичност? Борба срещу расизма и ксенофобията Понеже има криза в националната ни идентичност, Президенството, Народното събрание, Правителството и всички останали институции в страната, трябва да издигнат истински морални и духовни ценности, които да съдействат за интегритета на нацията ни. Нека да ви дам за пример нацията Сингапур, която в настоящето в икономически растеж на глава от населението е на четвърто място в света. Тази нация е приела пет основни ценности, наречени „общи национални ценности”, които са разгледани в книгата на Самуел Хънтингтън Сблъсъкът на цивилизациите ...Тези ценности изключват всякакви политическите нюанси от своето съдържание и поддържат интегритета на цялото сингапурско общество. Те са:
Когато тези ценности станат част от манталитета на нацията ни, като това включва всички етноси - расовия или етнически сблъсък ще бъде доведен до минимум. Историята ни разкрива, че там, където доминира расизъм и ксенофобия, нацията не просперира. Но там, където има национален интегритет, просперитетът на тази нация е сигурен.
Иво Койчев е основател и президент на Национална Медия "Рома Дестини", която има за цел да достигне ромския етнос в нашата нация и да помогне за неговата промяна в духовно, интелектуално и социално отношение, за да могат ромите да намерят своята истинска идентичност и съдба, и да се интегрират успешно в съвременното ни общество. Иво Койчев е също така основател и главен пастор на Апостолски Християнски Център: „Живот в Слава” – един обединяващ център, в който хора от различни етноси в България са се събрали, за да работят заедно в единство за подобрението на обществото. Служението на Иво Койчев е силно посветено към реформацията сред ромското общество. Неговото послание е достигнало стотици хора в България. Той е разпознат като един от младите пионерски лидери, които Бог издига в нацията ни.
|
За автора:
