РАЗПРОСТРАНЕНИ СТЕРЕОТИПИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ ЗА РОМИТЕ - Indymedia - Bulgaria

Ромите крадат
“Ако се качите в автобус и в него има роми, по-добре е да смените мястото.”
Този съвет беше даден на западняци, които се подготвяха да отидат на работа в България, от българския програмен директор на международна неправителствена организация (НПО). Обвинението в кражба, която се приема за истинска тяхна характеристика, е може би най-обичайният предразсъдък за ромите. В стари времена те са били обвинявани в кражба на пилета и яйца; днес на ромите се преписват дребни престъпления като джебчийство и влизане с взлом.
Разбира се би било глупаво да се твърди, че ромите не крадат. Точно както би било глупаво да твърди също, че белгийците, унгарците и британците не крадат. Фактът, че много роми живеят в неописуема бедност, може би, прави по-вероятно за някои от тях да превърнат дребната престъпност в стратегия за оцеляване. Водещи политици и хора, работещи в центровете за равни възможности на дълбокоуважавани компании, са в епицентъра на скандали за измами, касаещи парични суми, които са хиляди пъти повече от всичко, откраднато някога от ромите. Фактът, че използвания термин в тези случаи прави нещата да изглеждат по-елитарни и някак си по-чисти, не променя същността на деянието.
Полицията често взема на мушка роми и хора от други малцинства, като младежи с имигрантски произход. Хората, принадлежащи към тези групи, са много по-често контролирани и арестувани, дори когато обвиненията срещу тях не се доказват. В Кьолн, например, в полицията е обособен специален отдел, който се занимава с дребната престъпност сред младежи, и чиято дейност е фокусирана специфично върху тинейджъри, принадлежащи към малцинствените групи. Не е изненада, че този отдел е установил, че 80 процента от случаите на джебчийство са извършени от ромчета.

Ромите са странстващ народ
“Това прави свободата на движение в Европейския съюз жизненоважна за техния начин на живот.” (проектодоклад на Европейския парламент за ромите).
Ромите като щастливи скитници: крайна бедност, огромни нива на безработица, много ниска степен на грамотност, висока детска смъртоност, продължителност на живота с 15 години по-ниска от средната, труден достъп до социалните служби. Всичко това не означава нищо за ромите, докато те могат да се движат свободно!
Изчислено е, че някакви 3 до 5 процента от всички роми са скитници или временно се местят във връзка с професионалната си активност. Схващането, че “Ромите имат номадска кръв”, се прилага за всички роми, може би, защото това помага да се поддържа жива идеята за екзотичните аутсайдери и осигурява добро извинение за държането им в периферията на обществото.
Дори и в миналото преместването рядко е било избор, по-скоро е било въпрос на необходимост. Местното законодателство предотвратявало оставането на място на роми и други скитници, защото те са били възприемани като заплаха за обществения ред и защото е било плашещо, че те могат да станат зависими от общественото осигуряване.
Идеята за номадското, като съществена характеристика на ромите, е особено дълбоко вкоренена в Западна Европа, където ромите са били постоянно гонени. До 1856 повече от половината ромска популация в Европа е живяла в принудително заселничество, при което е била държана като в робство от местните владетели. Ромите са служели като неквалифицирана работна ръка във фабриките и на полето.
Обичайната асоциация на ромите със скитническия начин на живот има разнообразни политически импликации: проблеми като мизерията и дискриминацията понякога не се вземат насериозно, защото се разглеждат като неизбежна последица от така наречения скитнически начин на живот на ромите. Службите за контрол на емигрантите вземат на мушка ромските общности, докато в същото време за много роми пътуване до съседния град се явява непреодолимо предизвикателство.

Ромите идват от Източна Европа
Това е друга идея, която е доста популярна в Западна Европа. Причина за това е пълното пренебрегване на вековностарата история на ромите в Западна Европа, където тяхното присъствие е проследено назад до 15-ти век. Объркването е допълнително подхранвано от факта, че думата “роми”, е учудващо близка до Румъния – държава, която е добре позната с огромната си ромска популация. Просто за сведение, двете имена нямат нищо общо помежду си, точно както нито едно от тях няма общ корен с името на италианската столица.

Ромите са различни хора
Докато ромите определят собствената си идентичност като граждани на държавата, в която живеят, техните не-ромски съграждани са тези, които в най-добрия случай не ги приемат за равностойни, или изобщо отказват да ги приемат за съграждани. Това е често срещан случай в Източна Европа. Европа винаги е имала проблем в приемането на не-белите европейци, дори и ако хората с индийски, турски, арабски, африкански, азиатски или ромски произход са живели в Европа от почти хиляда години. Това мислене е поощрявано от популисти и политици-демагози, които носят факела на нацизма и популяризират етническата и расовата принадлежност като основен принцип на идентификация и гражданство.
Повечето роми не могат да бъдат видяни, защото те са точно същите, каквито са повечето хора около вас. Тези, които виждате са “видими”, само защото сте научени да идентифицирате хората съгласно определени стереотипи, повечето от които датират от ерата на нацизма.

Ромите имат умствена недостатъчност
“Убедени ли сте в изследванията, които показват, че цигански деца се представят по-добре, ако израстнат в подкрепяща училищна среда?”
Този въпрос ни беше поставен от журналист. Общото ниво на образованост на ромите е ниско поради две причини: като резултат от съществуващата дискриминация срещу ромчетата в училище, и също така поради бедността и нищетата в много ромски семейства и тяхната подозрителност по отношение на образователната система. Наистина е трудно да бъдат убедени родителите от ромски произход да подкрепят образованието на децата си, тъй като децата са дискриминирани в училища, за това, че са роми, и обучавани, че хора като Йон Антонеску в Румъния, които са отговорни за геноцида на десетки хиляди роми и румънски евреи, са национални герои. Създаденият омагьосан кръг все още съществува, защото осигурява добро извинение за поддържане на дискриминацията и изключването на тези хора.

Ромите живеят на гърба на другите
Ромите се възприемат общо като мързеливи хора, които се срамуват да работят. Те се асоциират често с просия и социални помощи. Напоследък в британските медии започна огромна и високоефективна кампания по темата за източно-европейските роми, заливащи Великобритания в търсене на социални помощи. Наскоро словашкото правителство намали наполовина парите за социално подпомагане, за да върне ромите към работа.
Почти е изключено да се видят богати хора, които просят. Те предпочитат да търсят освобождаване от данъци и субсидиране от правителството. Също така рядко богати хора се впускат в прекалено усложнените и унизителни процедури за социално подпомагане.
Фактически ромите са били използвани като робска работна сила в почти всяка европейска държава. Досега не е имало специално извинение към тях от никоя държава и никой не е предлагал да плати компенсация на ромските общества.

Ромите са щастливи аутсайдери
Ромите са аутсайдери, разбира се. Достатъчно е да се каже, че ако хората вярват, че сте ром много от тях ще гледат на вас по различен начин. Ромите са свързани с всички възможни позорни петна в обществото без значение дали са приложими за тях, или не.
Животът на аутсайдерите рядко е щастлив. Ромите са страдали в продължение на векове от дискриминация и преследване, които кулминират в нациския геноцид. Много източно-европейски роми се сблъскват с условия на живот, подобни на тези на хората, които живеят в слаборазвитите държави, и които почти нямат достъп до основните комунални услуги като: чиста питейна вода, канализация, електричество и транспорт. Ромите в Източна и в Западна Европа имат продължителност на живота, която е много под средната за страната, в която живеят, като резултат от лошите условия на живот, нищетата и ограничения достъп до медицинска помощ. Често детската смъртност при тях е три пъти по-висока.

Ромите са екзотични чужденци
Идеята за екзотичното идва покрай идеята за щастието им като аутсайдери. Gadjikani (не-ромските) литература и изкуство са пълни с представители на ромите, които са загадъчни, страстни, диви и неконтролируеми хора. Кармен на Проспер Меримй е разглеждана като прототип на ромските жени. Тя е въвлечена в страстна любовна история, която завършва със смърт.
Някои от тия идеи може би са били забавни за самите роми, тъй като това им и позволило да изградят начин на преживяване, базиран на екзотични занаяти, например танцуване или предсказване на бъдещето. В наши дни бедността принуждава увеличаващ се брой жени от ромски произход да проституират. Ромските общества, в частност тези в Източна Европа, се сблъскват с разпадаща се социална система, която принуждава част от своите членове към дейности, които противоречат на техните традиции и правила на поведение. Ромските общества имат сложни и консервативни социални правила. Всяко нещо, различно от това, е фантазия на не-ромите.

Ромите са надарени за музика
Дори и да не изглежда отрицателен от пръв поглед, това е още един стериотип. В действителност има много талантливи и широко известни ромски музиканти като Джанго Райнхард, Тити Винтерщайн, Манитас де Плата. Унгария е прочута със своите цигански оркестри. В Югоизточна Европа има много популярни ромски духови оркестри като “Кочани” и “Оркестърът на Бобан Маркович”.
Представянето на музика предлага на много роми възможност да изкарват своята прехрана. В Югоизточна Европа те свирят в турски военни оркестри и до ден-днешен са високо ценени на сватби и погребения. Освен това ромите практикуват други занаяти, такива като бакърджийство, дърводелство и други. Фактически много ромски общества носят имена, като Ловари, Рудари, Калдъраш, произлизащи от занятието, в което техните членове се специализират.

Типичният ром
Просто направете тест на хората около вас какво знаят за ромите. Помолете ги да ви ги опишат или, ако предпочитате, попитайте самия себе си. В Източна Европа повечето хора са свикнали с присъствието на ромите. Взаимодействие с тях понякога съществуват на икономическа основа, но действителното общество е рядкост. В Западна Европа обаче, изключително малко хора съзнателно са контактували с роми. Представата на западняците се основава на слухове, а напоследък на увеличаващите се вестникарски бележки, а също както и на “видимите” роми.
Под “видими роми” се разбират хора, които “изглеждат като роми”: жени с дълги тъмни коси, дълги шарени поли, огромни златни обици и тълпа невръстни деца около тях. Наистина някои ромки изглеждат така, но със сигурност можете да попаднете на gadje (не-ром), която се е преоблякла по същия начин за карнавал. Споменаваме го, защото роми, които често не попадат в тази картина, много често се и възприемат като не-роми, по ирония, това допринасят за погрешното възприемане на стереотипната представа за ромите.

Ромите не искат да се интегрират
Много роми са вече интегрирани. Ако живеете в Централна и Източна Европа, има голяма вероятност поне няколко от вашите приятели, колеги, роднини, а дори и самите вие да имате ромски корени. Понякога хора, достигнали приличен стандарт на живот, с нежелание идентифициран себе си като роми, защото се страхуват, че общественото петно, асоциирано с ромската идентичност, може да застраши позицията им в обществото.
Но вие сигурни ли сте, че сте готови да приемете ромите като равноправни партньори, и да им дадете същия шанс като на останалите, като например ги наемете на работа на същите позиции? Сигурни ли сте, че всъщност не сте на мнение, че на не-ромските националности във вашата държава трябва да се даде приоритет във всяка сфера на обществения живот? В този случай вие принадлежите към изключително малка група, както е документирано от допитвания до общественото мнение.
Дайте на ромите реален шанс и възможност да вземат участие в живота на вашето общество. Научете малко от езика им (поздравите са най-лесни) и ще видите колко лесно може да се осъществи добра връзка с тях. Те вече са научили вашия език, следователно, това е малка стъпка в правилната посока. В случай, че нещо липсва на работното ви място, погледнете първо в джобовете си, на и под бюрото си и дори, ако не го намерите, напомнете си, че не е приемливо да обвинявате жената от ромски произход, която чисти, или да подозирате някои от колегите ви роми, че са го взели, тъй като в повечето случаи това не е вярно.

Коментари