ФРЕНСКИЯТ ПОДХОД СРЕЩУ РОМСКТЕ ЛАГЕРИ

Те са роми, идващи предимно от Румъния и България, и доскоро живееха в парижкото предградие Обервилие (Сен-Сен-Дени). От края на юли те сменят караваните си за чисто нови бунгала. Цената? Наемът на бунгалата е само 50 евро на месец, но ромите трябва да посещават задължително курсове по френски език, да пращат децата си редовно на училище и заедно със социалните служби да предприемат стъпки за намиране до три години на твърда работа и постоянно жилище.

Става дума за новата стратегия за интеграция на ромите във Франция, която е тема на репортаж във в. "Монд".

Близо 50 души са избрани от общината Обервилие за участие в тази програма. Новаторският подход е последната идея от серия мерки предприети от десетина общини, между които Лион и Марсилия, срещу циганските лагери в периферията на градовете.

"Според сезона имаме между 500 и 600 роми в общината", обяснява директорът на социалната служба към община Обервилие. "Със сигурност имаме и други важни социални проблеми, но става належащо да разрешим този въпрос". Общата стойност на проекта е 1,5 милиона евро.

Подобна инициатива преди 5 години се увенча с добри резултати в Лиусен, където в програмата бяха включени 39 ромски семейства. Пет години по-късно само 8 от тях не са успели да се "интегрират". Всички останали имат постоянно жилище и поне главата на семейството има постоянна работа.

По-голяма част от ромите, които живеят във Франция са с българско или румънско гражданство, отбелязва "Монд". След първи януари гражданите на България и Румъния могат да влизат свободно във Франция, но престоят им е ограничен до 3 месеца. За да го продължат те трябва да докажат, че са наети на работа, следват или са създали собствен бизнес в страната.

Мнозинството от ромите, които живеят сега във Франция не влизат в нито една от тези категории. Според френския вестник те бягат от страните си заради проблеми с дискриминацията там и пристигат без пари и квалификация.

"Просията във Франция се оказва 5-6 пъти по-доходна, отколкото една работническа заплата в селското стопанство в България", твърди обаче Мишел Мезар, представител на организацията "Roms Europe".

От 1990 френските общини са задължени да осигуряват терени за скитниците. Но тези места са забранени за чужденците, т.е. и за циганите, които в крайна сметка се трупат в лагери в периферията на градовете.

До момента почти всички програми за интеграция на ромите във френското общество са завършили с успех, твърди в. "Монд". Но тъй като цената им е доста висока се е наложило общината да избере един на всеки шест души от гетото в Обервилие.

Освен това правилата на програмата отказват доста от циганите да участват. Така например задължението да останат след третата година във Франция е отказало не един. Вътрешният ред на лагера с бунгалата също е много строг. Има 24 часово наблюдение на това кой влиза и излиза и външни хора не се допускат.

Въпреки успеха на подобни проекти, техният ефект остава все пак ограничен, тъй като изисква големи ресурси, за да покрие всички цигански лагери. В повечето случаи решението е едно – с помощта на полицейски екипи циганските катуни се развалят и обитателите им се експулсират в родната страна.

Според френските асоциации, които се занимават с правата на циганите, проекти като този в Обервилие всъщност имат и друга страна на медала. След като изберат известен брой роми за участие в интеграционната програма, общините получават така подкрепата на префектурата да изгонят останалите обитатели на циганските лагери със сила.

Коментари