ДИСКРИМИНАЦИЯТА - ПРОУЧВАНЕ
София, 20 декември /БТА/
Дискриминацията по етническа принадлежност е най-често срещана според 68 на сто от българите, като този процент е по-висок от дела на хората, които твърдят, че дискриминацията в страната е проблем - тоест дискриминацията на етническа основа се приема за нещо нормално. Това показват данни от национално представително проучване на агенция "Скала" за отношението към малцинствените групи и дискриминационните нагласи в българското общество, представено на семинар в Боровец, организиран от Комисията за защита от дискриминация. На следващо място са дискриминацията по признаците възраст – 30 на сто, увреждания - 25 на сто, и имуществено състояние - 23 на сто. По около 16 на сто от хората споменават признаците пол, образование, религиозни убеждения и сексуална ориентация. Без съмнение дискриминацията на етническа основа се осъзнава като централен дискриминационен проблем, при това от всички изследвани етнически групи, коментират социолозите.
Около 60 на сто споделят мнението, че в България има дискриминирани групи, несъгласните са около 30 на сто, а всеки десети се въздържа от преценка. Социолозите регистрират, че често дискриминационните практики се приемат за нещо нормално, дори и от хората, които са техен обект. Делът на българското мнозинство сред дискриминираните е по-нисък с около 8 на сто, в същото време делът на всички малцинствени групи сред дискриминираните нараства, като при ромската общност се удвоява. Въпреки че малцинствата по-често са обект на дискриминация, във всеки три от четири случая жертва на дискриминация е бил представител на българската етническа общност. 27,6 на сто от турците са били жертва на дискриминация, тоест тази етническа общност е дискриминирана с около 60 на сто по-голяма честота, отколкото средностатистическия български граждани, показват данните. 38,5 на сто от анкетираните турци споделят, че са били жертва на етническа дискриминация, 12,5 на сто - на физически тормоз, 17,3 на сто - на психически тормоз. По 11,6 на сто от турците смятат, че са били дискриминирани по религиозни убеждения и по образование. 37,7 на сто от турците не биха одобрили решението на детето си да сключи брак с българин/ка.
Резултатите отчитат противоречиво отношение на турците към ромите - 54,6 на сто от турците не биха записали детето си в училище с роми, 51,6 на сто не биха си купили къща в ромски квартал, 36,1 на сто не биха работили в една стая с роми, 34 на сто не биха създали приятелство с роми, 69,8 на сто не биха подкрепили решението на детето си да сключи брак с роми. 52,5 на сто от ромите са били жертва на етническа дискриминация, 28,1 на сто - по образование, 11,9 на сто – по имуществено състояние. 55,2 на сто от ромите твърдят, че живеят по-зле от останалите хора в България, а 62,1 на сто смятат, че много често или понякога попадат в ситуации, които накърняват правата им.
Като цяло ромите са по-зле настроени към турците, отколкото към българите, коментират социолозите. 5,2 на сто от ромите не биха си купили къща в квартал, населен предимно с българи, почти същият е делът (5,1 на сто) на ромите, които не биха записали детето си в училище предимно с българи. 8,5 на сто не биха създали приятелство с българи, а 25,4 на сто не биха одобрили брак на детето си с българи. За сравнение 29 на сто от ромите не биха си купили къща в квартал населен предимно с турци, 27,6 на сто - не биха записали детето си в училище предимно с турци, 25,5 на сто - не биха създали приятелство, а 27,2 на сто - не биха одобрили детето им да сключи брак с турци.
Според социолозите втората най-разпространена дискриминация - по признак възраст, е свързана с дискриминацията по образование, имуществено състояние и пол. Най-често се преживяват като жертва на дискриминация хората над 65 години, след тях – групата на 18 - 25-годишните, в по-слаба степен - групите на 50 - 65-годишните и на 25 - 30-годишните.
Според данните 83 на сто са съгласни, че собствениците на сгради, които не създават облекчен достъп на хора с увреждания, трябва да бъдат санкционирани, 92 на сто нямат нищо против да работят в една стая с човек с увреждания, 95 на сто – да създават приятелство с такъв. В същото време едва 11 на сто без уговорки биха се съгласили детето им да сключи брак с човек с увреждания, 29 на сто не са в състояние да общуват свободно с такъв, а близо половината от анкетираните биха се държали по-снизходително с хората с увреждания.
Близо 80 на сто от българите изразяват отрицателно отношение към хомосексуалните, 53 на сто - крайно отрицателно отношение. Едва 17 на сто декларират, че са в състояние свободно да общуват с човек, за когото знаят, че е с хомосексуална ориентация. Близо половината от анкетираните не биха работили в една стая с хомосексуалист, около три четвърти не биха могли да създават приятелство с такъв човек. 70 на сто не биха записали детето си в училище, за което знаят, че има учител с хомосексуална ориентация. Около половината българи не биха се примирили с хомосексуалната ориентация на своето дете, показват данните.
Социолозите отчитат, че няма съществена етническа нетърпимост на религиозна основа между християни и мюсюлмани, нито на източноправославни спрямо католици. Доколкото има напрежение на религиозна основа, то се проявява само по отношение на евангелистките секти и има по-скоро политически, а не религиозен характер.
Жертви на пряк психически тормоз са били 14,8 на сто, на пряк физически тормоз - 6,9 на сто, на пряк сексуален тормоз - 1,8 на сто, изключително жени, сочат данните.
По-малко от една трета от анкетираните знаят, че в България съществуват институции за защита от дискриминация. Социолозите регистрират ниски очаквания към институциите, ангажирани с проблемите на дискриминацията. /БГ/
Коментари
